top of page

Клуб „Природни науки и екология“

 

Ръководители:

1.Илияна Янева – преподавател по химия и опазване на опоклана среда

2.Румяна Икономова – преподавател по биология и здравно образование

3.Гергана Иванова – преподавател по география и икономика

4.Райка Томова – преподавател по физика и астрономия

 

Списък на учениците:

1.Денис Боянов Иванов – 6 „б“ кл

2.Яни Спасов Диманчев – 6 б

3.Весела Димитрова Нешева – 6 в

4.Виктория Атанасова Божинова – 6 в

5.Кристина Димитрова Грозданова – 5 а

6. Йоана Евгениева Ризова – 7 а

7.Любослав Николов – 7 а

8.Спасимир Цветомиров Петров – 7 а

9.Валентина Александрова Чучукова – 7 а

10.Румяна Росенова Чучукова – 7 а

11. Цветелина Росенова Чучукова – 7 а

12. Веселина Христова Георгиева – 5 в

13. Христина Александрова Филипова – 7 в

14.Дарина Светославова Чимева – 7 в

15. Пламен Бориславов Христов – 6 а

На 11.12. 2014 година в 12.30 часа учениците от VII СОУ „Кузман Шапкарев”, град Благоевград от клуба по „Природни науки и екология” посетиха химични лаборатории, които се намират  в сградата на II-ри учебен корпус на ЮЗУ „Н. Рилски”,  ПМФ, катедра „Химия”. На младите еколози бяха демонстрирани забавни и атрактивни химични експерименти. 

          Демонстранорите - докторант и студент от катедрата, поставиха екологични проблеми за решаване ясно и по привличащ вниманието на участниците начин.

Визуализиране (извършване на експерименти) е добра възможност за начална илюстрация на проблема и за съсредоточаване на участниците върху същността на екологичните проблеми.

Например за насочване вниманието на учениците към въглеродният диоксид - основният замърсител на въздуха, отговорен за общото затопляне на планетата Земя, бе показан следния експеримент:

В стъклена ваничка се поставя NaHCO3 (сода бикарбонат, сода за хляб). Във ваната се поставя запалена свещ. След това се добавя бавно, на тънка струя към натриевият хидрогенкарбонат 3% разтвор на CH3COOH – оцет. Започва реакция между солта и  оцетната киселината, при което се отделя CO2. Свеща угасва. Участниците формулираха хипотези, подложиха на оценка дадени мнения, очертаха решения.

Друг вариант на същия опит е в бехерова чаша да се постави сода за хляб, а след това да се добави оцет. Получава се газ CO2, който се изсипва върху запалена свещичка (т. к. CO2 е по- тежък от въздуха). Свещичката угасва.

CO2 е по- тежък от въздуха и това се демонстрира по следния начин: Поставят се две запалени свещички на различна височина в бехерова чаша (двете свещички могат да бъдат прикрепени с помощта на кламери). Получен предварително CO2 се добавя към горящите свещички, които  угасват последователно.

Едни от естествените източници на замърсяване на въздуха са вулканите, при които се изхвърля във въздуха огромно количество пепел, CO2 , SO2 и други отровни вещества. Много атрактивен опит е показващ изригването на вулкан, а именно: Върху ламарина се поставя купчина от диамониев бихромат - (NH4)2Cr2O7. Магнезиева лента, предварително почистена с нож се поставя вътре в купчинката. Върху бихромата се поставят и няколко капки спирт, за да се запали по-лесно. Опита показва изригване на вулкан и е много ефектен.

Така чрез „лавина- снежна топка”- метод за събиране на информация чрез натрупване учениците се запознават и със свойствата на въглеродният диоксид, основният замърсител на въздуха.

Друг атрактивен опит е „не горящата кърпичка”.  Намокря се с вода памучна кърпа. След изтискване и изцеждане на кърпичката,  тя се напръсква с диетилов етер или с 98% алкохол. Следва запалване на кърпичката с клечка кибрит или запалка. Тя гори, но не изгаря. Задава се въпрос на участниците „Защо кърпичката не изгаря?” и те анализират видяното. Чрез обсъждане  се изясняват гледни точки, формулират се предположения, подлагат се на анализ дадени мнения, очертава се верния отговор на поставения въпрос.

          Учениците много харесаха опита „слонска паста”, който могат да направят и в домашни условия. В тесен съд (мерителен цилиндър или тесни чашки) се поставя капка боя за яйца и малко веро или течен сапун с 0,5 ml вода. Добавя се водороден пероксид (H2O2) или 30% перхидрол и се разбърква със стъклена пръчица. След това се добавя и добре разбит разтвор  на мая и малко вода. Получава се едно огромно пухче от  пяна, колоидно дисперсен разтвор, което излиза от тесния съд и се оформя като слонски хубот обагрен с цвета, който сме поставили.

Чрез демонстрациите любителите на природата получиха известни знания и се събуди интерес у тях, за анализ на екологични проблеми. Екоклубът е отворен за нови идеи  от нашите партньори.

Материалите и снимките бяха изпратени по ел.поща на нашите партньори от клуб „Природни науки и екология“ от СОУ „М.М.Брицо“ гр.Делчево, Македония. 

bottom of page